Loading...

Живата памет

Живата памет
За малко известната история на българите

неделя, 3 ноември 2013 г.

МАДАРА - втора част


Тенгрианският култов комплекс - продължение


Музеят в подножието на Мадарските скали

Може би един от първите природни обекти, които се включват в религиознокултовата практика на българите още при създаването на светилището при Мадарските скали, е пещерата. Пещерите били едни от най-свещените места в съзнанието на древните българи. Поради съществуването на извор това място(алп-бика Туран или Аби Армай, наричана от източните племена Умай, е била покровителка на подземните води. Според тенгрианската религиозна митология имало само един "Син Божий" алп Бури(Вълк) и една "Дъщеря Божия" алп-бика Туран(Уран), явявала се често във вид на Голяма черна змия, от които произлезли всички останали духовни същества в Невидимия свят.) то се оказало съвсем подходящо за извършване не само на моления и жертвоприношения , но и за други ритуали като гадание, лечение и т.н. За специалното значение на водата съдим и индиректно от различни извори. Теофилакт Самоката разказва за Кан Крум пред вратите на Константинопол: " И Крум според обичая си принесъл жертва вън от златната врата много хора и добитък. След това потопил нозете си във водата край брега на морето, умил си, преминал между наложниците си, които му се покланяли и възхвалявали".
Пещерата е била използвана и за практикуването на култа към мъртвите и прадедите. В късната легендата за произхода на средноазиатските тюрки прозират елементи от древнобулгарската митология откъдето тя е произлязла, подобно на легендите и преданията на редица други народи. В китайския летопис "Суй-шу"(от 30-те г. на 7-ми век) за произхода на ордата на Ашина се споменава, че тюрките в пещера до началото на 6 век, когато излезли в степта и се подчинили на жужаните. Това разбира се не е вярно, защото историята на тюрките е същото толкова древна, колкото и на другите древнобулгарски групи от племена и родове, но тук прозират доста по-стари предания записани в "Джагфар тарихи":
 
"...Нашите най-древни предци в тази епоха се криели от студовете в пещерите на Уралските планини.Те преживявали от лов на животни,които се въдели по това време а по-късно измрели:мамонти, вълнести носорози,коне. Една от тези пещери се е съхранила в Башкирия.Тя била открита през 1959 г., нарича се Шулгенташ или Каповая..."
И още:
"...Периода на пещерния живот наложил отпечатък върху традициите. От това време булгарите почнали да почитат планините(понеже вярвали, че по техните върхове се явява Бог - "Ерсу - Тангра" и духовете), а също да извършват погребенията в пещера. Когато се спуснали от Урал по равнините на Поволжието, те почнали да строят имитации на планините - пирамидални, стъпаловидни и гладкостенни храмове с погребални зали -"пещери"(кепе) отвътре. В тези храмове-пирамиди, жреците на булгарите - "аскали" и "арбати" поддържали култа към Тангра и служещите му духове, погребвали там вождовете и князете(баи).
Обикновенно се издигал храмов комплекс от голям храм в чест на Тангра и служещите на Бога духове("Аскала") и малък - за погребенията на князете(баи, баили).

Пирамидите се строели както от камък("ег-кепе","теме","тепе") така и от земя("курган","балкан").
Нямайки възможност да съберат хиляди хора за строителството на пирамиди - каменни или от пръст хората погребвали своите близки в земни пещери.Тази пещера се издълбавала в страничната стена на изкопания гроб.Там се полагало тялото на починалия, а самата пещера се зазидвала с камъни или дъски. При булгарите тялото на покойния не трябвало да се засипва с пръст. По-късно на гробовете на знатните слагали камъни-имитация на планина а на обикновенните хора - дървени стълбове или посаждали дървета. ..."

Линк:
atil.blog.bg/history/2013/09/03/.731487

Във "Вей шу" пък(от края на 7 век) са отбелязани следните обреди на тюркската религия:
1) Входът на ханската шатра е бил на източната страна в знак на почит към посоката от която изгрявало слънцето;
2) Всяка година с всичките си приближени ханът принасял жертва в пещерата на предците( По Н.Я. Бичурин)




Поглед към капището от свещеният камък Даул таш

Т.нар. "езическо светилище" при скалата може да се определи като едно от първите "изградени" съоръжения с култов характер. То е открито при разкопки от И. Великов през 1927 - 1928 г. Това са постройки разположени, разположени на малка тераса около два големи скални отломъка северно от Мадарския релеф. Те са с различни планове, обазуващи едно ядро.
Най-голяма от тях е четириъгълна сграда, чиито стени са прорязани в подземието от осем входа. За характера на тази сграда съществуват различни предположения, като някои от тях са уцелили десятката(Ст.Бояджиев и Ж.Аладжов я свързват с култа към Тангра, като храм посветен на него.). Поради липсата дотогава на конкретни сведения за тенгрианството, неговия ритуал и устройството на свещените места - карамати, Р.Рашев дори определя сградата за гражданско помещение(в изместен смисъл тя наистина е била такова) изтъквайки че подобен план има сграда №32 в Плиска...

Малката скала - "Даул таш", е оградена с един дъговиден зид. Това дава основание да бъде определена като свещена, като се базирали на отговорите на папа Николай I на запитванията на българите. Наистина камъкът е обект на култово отношение у древните българи. Те го ползват освен за своите изваяния - Тара, но още и за своята "каменна летопис". И тук предположенията са многобройни, но за нас най-важно в случая е една друга подробност, на която не е било обръщано особено внимание...?! Първоначално тази скала е имала по-друга форма. Карел Шкорпил съобщава, че до 1900 г. скалата била висока около 7 м.(днес е два и половина) и наподобявала огромен стълб, на който са били издълбани кръгли и четириъгълни дупки. По сведения на местните жители тя се е наричала Кулата и преди Освобождението на върха и слагали месо за орлите. Горната и част била разрушена от каменари - следите от техните инструменти личат и досега.


Колоната с възспоменателния надпис на Кан Омуртаг

До южната страна на скалата е разположено малко четириъгълно помещение с вход от източната страна. Северната му страна е била изградена от големи каменни отломки, основите му имат различна дълбочина, в западната му страна са вградени два скални зъбера, издаващи се над тогавашната повърхност. В източната стена е била вградена колона, без тя да има конструктивно предназначение. Р.Рашев забелязва, че диаметърът на базата съвпада с диаметъра на една колона, употребена за олтарна маса в една църква около 200 м. южно от там. Върху нея е врязан надпис, в който се съобщава, че Кан Омуртаг е принесъл жертва на Тангра.
Последната постройка от това ядро е разположена около голямата плоска скала, която откъм запад завършва завършва с отвесна стена, висока два метра. Дълбок естествен процеп я разделя на две половини. В южната са издълбани няколко четириъгълни и кръгли гнезда. Около скалата са запазени останки от ШЕСТ успоредни зида.
За какво са служели тези постройки? Според Ст. Бояджиев те са образували един храмов комплекс, посветен на Бог Тангра. Първоначално скалата е била използвана също за светилище, но после е настъпила промяна в култа. Той мисли, че от първичния орендизъм се преминало към тенгрианското единобожие. Р.Рашев вкарва в комплекса гражданска постройка - жилище на жреца или резиденция на владетеля...
Аз пък мисля, че от трако-булгарския еретичен вече(според днешните представи) култ се преминало към оригиналното тенгрианско единобожие.



Рисунка на кам-боян от Мадара с два от духовните символи - тризъбеца и птицата.

Друг комплекс от постройки, за чиито функции също се спори, са сградите под Даул таш. Той е открит при първите разкопки на Мадара през 1924 - 1925 г. Представлява трикорабна базилика, част от верижни помещения и следи от основите на постройка, съвпадащи с основите на базиликата. Планът на тази сграда има голямо сходство с няколко подобни в Плиска и Преслав, определени като "езически капища"( Тук вече трябва да се отвори една голяма скоба и да се каже , че думата "капище" подобно на думата "колобър" е славянобългарска дума от средновековния език на балканските българи. Действително става дума за тенгриански храм, но буквалния превод на днешния език е - "вратище". Тъй като храма или мястото на моление на открито, заградено задължително, дори и с плет да е, имало най-малко 4 врати според посоките на света. Западната винаги била преградена или дори зазидана..., тъй като считали, че оттам нахлуват злите духове. Имало и непременно висока Кула по която окачвали снопчета пера, за да могат по-бързо духовете да идват и да си отиват. На нея окачвали и части от жертвеното животно за тях.)

Както обикновенно щом се отнася до българи или българска духовна и материална култура, съществуват и различни мнения относно хронологията на сградите. Някои считат, че базиликата е по-ранна от капището, други - че капището е по-ранно от базиликата, а трети( чието мнение споделям и аз) - че базиликата и верижните постройки са били издигнати след разрушаването на капището, като впоследствие на това място се е създал манастир, който някои учени предатират чак към 12-14 век. Друго тълкувание е, че това е лятната резиденция на българските владетели.

Всъщност едното не пречи на другото защото по правило ако държавният глава не е бил Главен кам-боян, то тази длъжност се заемала от някой друг от царското семейство.(Както е в случая с Еравота-боян).
Според резултатите от разкопките на Т.Балабанов през 1982 г. на тази тераса е имало следи от вкопани жилища, ями и останки от тракийска керамика от 5-2 в. пр.н.е., което сочи че тук е имало селище още в тази ранна епоха. Тъй като някои от ямите са запълнени с натрошени кости и керамични съдове, разкопвачът им смята, че мястото е имало култов характер и върху него е построена по-късно базиликата, върху която пък е построено тенгрианското капище. Той счита че верижните помещения са също от времето на построяването на капището и ги свързва със съсловието на шаманите.
Наистина тенгрианското капище е издигнато върху някакво тракийско култово място, но базиликата е била построена по-вероятно след това, така както станало в Плиска и Преслав и по цялата страна през 9 век. Разрушават се старите капища и върху тях се построяват църкви. Подлежи на оспорване и твърдението за шаманското съсловие, което живеело отделно, тъй като традиционно познатия ни шаманизъм е различен от официалния държавен култ към Тангра, чийто главен жрец е Кана(или човек от неговата кръв).

Този храм - капището е една от петте открити досега подобни култови сгради. Поради построените върху тях християнски постройки, трудно може да се изкажат съображения относно тяхната обемна реконструкция, запазени са само основите, които показват изходната им форма - четириъгълника, който повтаря четириъгълния пространствен модел на света.
Най-пълно изследване и интерпретация на т.нар."езически храмове" засега дава Д.Овчаров. Според плановете те са два типа - квадратни и правоъгълни, като вътре задължително е вписан по-малък четириъгълник. Между двата зида е образуван тесен коридор. В центъра на вътрешния четириъгълник и иззидан квадратен постамент, който го тълкуват като жертвеник, но това е погрешно. Става дума за олтар. Жертвоприношенията са се извършвали на открито под свещеното 1 или 3 дървета или специално поставеният дървен стълб - Яга.
Намерените водопроводни тръби до тези сгради и голямото количество останки от пепел и въглени, показват, както посочва Овчаров, че "култовите действия са се извършвали с прякото участие на водата и огъня". Според него реконструкцията във височина е следната: поради дебелината на вътрешните стени възможно е те да са се издигали на по-голяма височина, а може би външните основи да са само сглобата на околовръстна колонада, тъй като има много малко разтояние между външните и вътрешните зидове. Ако и двете стени са били еднакви, то коридорът би бил тъмен и неизползваем. Навярно е имало покрив на две нива - над централното помещение издигащ се на значителна височина, и странични стрехови покриви, опиращи се на външния зид и колонадата.




За произхода на този тип архитектура и за култовете, които са били практикувани, все още се спори в научната литература, но тия които са приели в научно обращение булгарските летописи от Волжка България вече от доста време са наясно с основните неща и по този въпрос. Няма да изброявам различните мнения и теории, но тази която се счита за най-убедителна прави чест и в този случай на българската историческа наука. Станчо Ваклинов, който е един от най-добрите познавачи на българската народна култура, прави паралели с партските и сасанидските храмове(без да броим почти идентичните във Волжка България) на огъня в Хатра от около 100 г.пр.н.е.(днес територия в Северан Ирак, населена с кюрди). А Димитър Овчаров е забелязал паралели с Хумаринското градище(на десния бряг на р.Кубан), също Северен Кавказ, на 11 км на север от Карачаевка, в Карачаево-Черкеска област от  8-10 век. Там също е намерен такъв храм. Разкопвачът му Хасан Биджев го определя като храм на огъня.


Сасанидски храм

Повечето български изследователи смятат, че тези храмове са посветени на Бог Тангра, но за ритуала, все още малко се знае, но действията - кадене и ръсене определено са присъствали. Както ритуалното очистващо миене(къпане), поменалните трапези, приготвяне на жертвена храна, като част от нея се оставяла и за духовете(и сега се практикува, като се оставя на гробищата , варено жито и вино). Повече за тенгрианския религиозен обряд - двете годишни моления(нещо като сегашния Великден и Рождеството) научихме от записките на летописите от Волжка България.

Трябва да се има предвид и това, че източните култове, особено тия от индийските и иранските земи извън лоното на християнството и исляма са с първоизточник тангризма. Но с времето се е случило това, което се случи с западното християнство - десетки течения, секти и обреди, като се акцентира върху едно или друго от религиозната история и учение...Затова противопоставянето им или споровете кое от кого произхожда са смешни, несериозни и несъстоятелни.
( Културата т.е. първосъздателите на култури са се движили винаги от север на юг а не обратното. И в никакъв случай родината на европеида не в Африка а на негъра в Южна Америка..)
Известно е че в иранските доислямски храмове свещенният огън се пазел вътре и се изнасял само по време на празници и религиозни обреди под открито небе. По същия начин е било и тук, народа се е събирал наоколо а вътре са свещенодейсвали жреците и ръководителите на молението.

Фактът, че капищата са открити не само в Плиска и Преслав, но и на Мадара и на други места, показва, че този култ е бил предназначен и практикуван непрекъснато не само от висшата класа, но и масово, от цялото население. Затова и първият акт след приемането на новата религия, християнството, е бил да се заменят тези места с нови храмове.
Тогава каква е ролята на изображението на конник върху скалите сред култовите съоръжения, как той се свързва с тях и как е стигнал до нас?








Мадарският конник, кой е той?! Поглед върху проучванията на релефа.

"А тяхното оръжие пък е сабя, броня, лък и копие; повечето от тях влизат в бой с два вида оръжие, на рамото си носят стърчащо нагоре копие, а лъка държат в ръката си, като използват и двете - както им се наложи. Ако обаче ги преследват, по-голяма полза имат от лъка...С голямо умение и усърдие стлелят с лъка си от коня..."

Псевдомаврикий, Тактика (6 - 7 в.)



Мадарският конник с надписите около него.

Първите сведения за Мадарският конник дължим на унгарският пътешественик Ф. Каниц, който преминава през нашите земи в 1872 г., и на последвалия го малко по-късно, през 1894 г., К.Иречек.
Още със самото откриване на паметника се полага началото на нестихващи спорове в науката. Понякога тълкуванията даже са носили белезите на политическата ситуация на даденото време, но те винаги са добавяли по нещо ново в стремежа им за по-пълно разкриване на смисъла на това изключително изображение.
Историята и етапите на проучванията на релефа са отразени подробно в сборника, посветен на Мадарският коник, от 1956 г. В наше време вниманието ни би трябвало да се концентрира върху проблемите около този паметник и върху въпроса - Кого и какво изобразява все пак той?!

Днешното състояние на релефа е силно влошено. Задълбочава се и се разширява голямата фуга, разцепваща фигурата на Конника, както се обезличават с времето и повечето детайли.(Мерки за консервация и укрепване, построяване на навес и т.н. не се предприемат засега). Затова е по-уместно да се доверим на описанието на релефа, дадено ни от Т.Герасимов в резултат от преките наблюдения от скеле, издигнато през 1954 г., от научоизследователска експедициа на БАН. В момента не е възможно да се установят нови(незабелязани досега) неща, а също така и да се възрази или допълни нещо към направените тогава заключения.

Релефът се намира на 23 м. над земята, издълбан върху скалите, издигащи се на 100 - 120 м височина. Избраното място не е било предваритело изравнено. Тук скулпторът е използвал една естествена  издутина, върху която е проектирал едрото тяло на коня. Повърхността на скалата под копитата му е слабо наклонена напред и затова фигурите на лъва и кучето, разположени на това място, дават илюзията, сякаш са полегнали на едната си страна.
Изображението на Конника е издялано почти в естествена големина. Тялото на коня с опашката и главата е дълго 2,72 м, а с височината на ездача - 2,85 м. Фигурата на лъва е дълга около 1,30 м и висока 0,65 м. Кучето е дълго около 1,34 м и високо - от гърба до пръстите на задните си крака - 0,77 м.
При разглеждането на релефа отблизо прави впечатление отцъствието на равен фон около фигурите. Повърхността на скалата тук е изсечена на еднакви дълбочини и наклон. Скултпторът, за да очертае по-контрастно силуета или чат от дадена фигура в композицията, е издълбал непосредственно допиращата се до тях повърхност и така  се образували неравни плоскости.
По фигурите на кучето, лъва и коня(задният му крак е добре запазен) личат следите от удари с длето с тясно острие или някакво шило, посредством което е отстранявана излишната част от скалата и по този начин е била изравнявана повърхността на модулираното тяло.
Тези следи показват, че скулпторът не се е старал навсякъде да изглажда повърхността, тъй като е разчитал, че изображението ще се възприема отдалече.
При внимателното проучване на релефа е открита и друга техническа подробност - наличието на жлеб, широк 1,50 м и дълбок 2 см, с който скулпторът е оградил горната част на фигурата на ездача и почти цялото тяло на коня и кучето. Само лъвът не е с такъв жлеб. Неговата цел  да се засилят очертанията и да се отделят фигурите от останалата плоскост.
Жлебът всъщност помогнал да се  установят точно очертанията на някои подробности от релефа, които в тогавашните( до 1954 г.) описания са били означавани като несигурни. Например за лицето на конника се отбелязвало, че е в профил, 3/4 или анфас. Жлебът посочил, че то е леко обърнато към зрителя. Същото се отнася и за главата на коня. Жлебът помогнал да се потвърди и съществуването на СТРЕМЕТО( Присъщо на булгарската и степната пастирска култура, но не и за античната. Не съществува нито един тракийски конник със стреме, макар както ще стане ясно по-нататък става дума за един и същ герой от древнобулгарската религиозна митология.), да се установи формата на седлото и други детайли.
От близкото наблюдение на релефа от скеле се установява, че повърхността на фигурите е била покрита с мазилка, следи от която са били запазени по някои части на коня. С такава мазилка са били запълнени и буквите на надписите.

Подробностите върху лицето на конника, което е било в нисък релеф, не са личали и при наблюдението, извършено през 1954 г. Ерозията е засегнала значителни части от композицията. Състоянието на релефа продължава да се влошава и макар да е обявен за защитен обект от ЮНЕСКО, не се обръща достатъчно внимание за неговото опазване!
Основният кръг от проблеми, към който се насочват изследователите и който непрестанно е обект на внимание, е определянето или по-скоро уточняването на реалиите и иконографската схема на релефа. При разчитането детайлите на костюма, воинското въоръжение и конското снаряжение, показани на релефа, учените търсят главно техния произход, датировка и етническа принадлежност, както и участието им във вариантите на иконографската схема на конник на лов в различни култури.
И тук картината на мненията е пъстра, от допълващи се до напълно противоречиви и отричащи се...
Все пак е добре да се види поне едно научно мнение, това на Станчо Ваклинов, което споделям и аз:



"...От облеклото и снаряжението на конника личат малки, но твърде важни подробности. Конникът е облечен в дреха до колене. Седлото е с високо облегало, две покривки под него, заден и долен ремък. Десният (видимият) крак на конника е пъхнат в стреме. На гърба си носи калъф за лък. Върху копието, забито в лъва, личи знамение. Върху челото на коня е било закрепено някакво украшение от друг материал, което сега липсва.
Особено е желанието на ваятеля да разнообрази и наруши монотонността на големите плоски маси. В едрия десен хълбок на коня е плитко врязана една миндаловид-на вдлъбнатина. Това издава стремеж към декоративност у майстора.
От всичко казано дотук се вижда, че майсторът на тоя релеф е работил в една преходна епоха. Тя се характеризира с отмирането на реалистичната скулптура на античността и с появата на едно ново, плоскостно и декоративно предаване на художествения образ. Ваятелят се мъчи да представи реалистично образите, но вече му липсва похватът на античната школа. Той търси да съчетае новата, средновековна концепция на пластичния образ с рутината на традиционните средства. Изпъква новият, средновековният дух на цялата композиция, изпъква и се налага новата тематика, въплътена в произведението. Тържественият характер на сцената, тежкият, спокоен и скован израз на конника са обусловени от един етикет, типичен за средновековието. Не е случайно и това, че конят пристъпва не с обикновения си ход при диагонално местене на краката. Походката на коня е алюр на един специално обучен кон. Тази дресировка е особено разпространена в бита на източните народи. Във всеки жест на конника, във всяко положение на фигурите се чувствува много изкуственост и поза. Във всичко това се проявява основната идея на творбата, изразена символично — героизирането на владетеля в една сцена на триумф.
Датата на този паметник се определя добре не само с помощта на стиловия анализ, а и с непосредствените данни на релефа и надписите около него. Наличността на стреме изключва релефа от произведенията на античната скулптура, защото стремето е донесено в Европа в края на VI в. и неговият произход е от вътрешна Азия. Ако  и зле запазени, надписите около конника говорят определено за събития от българ-
 
Мадарският конник

Мадарският конник
Мадарският конник
 
ската история на VII и началото на VIII в. Връзката между надписите и релефа е безспорна. Последните проучвания доказаха, че релефът заедно с първия надпис около конника датира в самото начало на VIII в. Името на втория български владетел, сина на основателя на държавата хан Тервел, се поменава наред с византийския император, носоотрязания Юстиниан II. Споменават се чичовците на хана, т. е. братята на Аспарух, заселени около Солун. Всичко това говори, че владетел може да бъде самият Тервел.
Но заедно с всичко това мадарският скален релеф представлява един много важен момент в развитието на художествената култура на прабългарите. ..."

Но най-важните изводи, постигнати досега при изследването на реалиите и иконографската среда, са два.
Първият се отнася до времето на битуване на представените реалии на релефа и етническата им среда - това са народите носители на т.нар. степна пастирска култура  от средата до края на I хилядолетие от н.е. в евразийските степи .
Вторият засяга разпространението на конната сцена и в частност "конник на лов" най-вече в периода а ранното средновековие в Европа и Азия. 

По този начин се потвърждава средновековния произход на Мадарският релеф.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               
И все пак едва след публикуването на "спорните" средновековни летописи от Волжка България ние разбрахме какво изобразява Мадарският релеф и по какъв повод...!
Но и преди това е установено безспорно, че реалиите на релефа на Мадарският конник имат паралели както в изобразителното изкуство така и в археологическите находки по протежение на цяла Евразия от Централна и Средна Азия до Среднодунавските земи, където са обитавали племената с булгарски произход и народите възникнали от тях. Те показват сходен бит и сходно обществено устройство, характерно за древните булгари. Това е забелязано нееднократно от съвремениците на събитията от ранното средновековие, които са писали и са оставяли писменни сведения. Така имаме база за сравнителен анализ и от писмените източници а не само от архитектурата, изобразителното изкуство и археологията.
Затова преди да се обърнем към сборника "Джагфар тарихи" и да научим кой е Мадарският конник и по какъв повод е изсечен точно на тези скали да хвърлим и един поглед върху сведенията на някои небългарски летописци...:
"..Подстригваха косите си не както останалите ромеи - не бръснеха мустаците и брадите си, а искаха да ги носят точно по персийския маниер. Предната част на косите си отрязваха до слепоочията, а отзад безпричинно ги оставяха дълги като масагетите. Затова и наричаха тази мода хунска. ..."
Това е сведение на Прокопий Кесарийски за нравите във Византия по времето на Юстиниян(527 - 565 г.). Явно подобна мода и прическа е запазена при българите чак до 10-ти век, ако съдим по сведенията на западния пишещ човек Лиутпранд, пратеник във визнтийския двор през 968 г., който се оплаква, че до него са поставили българският посланик, подстриган по "унгарската мода".

И тъй имаме "спорни" сведения от автентични писатели, оставени на пергаменти и други автентични материали, но пак да недоумява и се чуди човек - Нерде Ямбол, нерде Стамбол !? Тръгнахме от персите, през масагетите, хуните и през българите отидохме в унгарската мода...?! А пък на унгарците по едно време им казвали и турки, пък те не говорели турски а угро-фински?!
Чудещите се имат обаче и друго за чудене. Ние имаме и сведения, че владетелите от рода Дуло управлявали отвъд  Дунава към 500 години с "остриженами главами"...
Обяснението - в ученическите тетрадки на бабата на бай Нурутдинов!!!
Началото на Именика на българските владетели съвпада с началото на управлението на Първата хунска династия в Европа. Остриганата глава с чуб(кикя) е било отначало "религиозна прическа" а рода Дуло е основан от шамани на юг от езерото Байкал при един от притоците на р.Селенга. По-късно тази прическа става задължителна за хората дали обет т.е. за зависимите хора( на служба, затворници и т.н.). Първите казаци са били младежи дали обет да извършат еди колко си подвига преди да се оженят, подражавайки именно на прототипа на Мадарския конник... Те първи възприели масово тази прическа.
Имаме и трети вид прическа, която е характерна за древните булгари - прическа с плитки - от една до седем. Тя също имала точно символично значение. В древността хората били вярващи, имали определена духовна култура и символиката им не била кич а имала солидна духовно-философска обосновка и значение.
И тъй като пототипа на героя изобразен на Мадарските скали според сведенията за древнобългарската митология е носел прическа от седем плитки висящи свободно отзад, то можем да се доверим и на друг византийски летописиц - Анастасий Библиотекар и на пасажа от неговата Хронография(800-880 г.) за аварската мисия в Константинопол през 550 г.:
"...Те имали много дълги коси, спуснати назад, сплетени и вързани с ленти...".
Но по отношение на Конника, това което някои изследователи го възприемали като коса е по-скоро някакъв вид покритие на главата, върху съответната прическа. От отговор 66 на папа Николай разбираме, че гърците смятат като езическа останка носенето на покритие на главата:
"Вие твърдите, че гърците ви забраняват да влизате в църква с повезка от ленен плат, която носите на главите си. Това и ние приемаме за полезно, понеже мъжът не трябва да покрива главата си."
Това обаче било в пълен противовес с тенгрианската култура, където гологлав мъж(респ.остриган) било нещо долно, дори позорно.( Освен в случаите на религиозна обвързаност или обет). Във Волжка България за да принудят хората да стават мюсюлмани властите наредили всеки немюсюлманин при среща да сваля шапка пред мюсюлманина... Рисунките на конници от Плиска и Преслав показват конусовидно покритие на главата, което понякога се спуска встрани и отзад до раменете. Това е вид ленен подшлемник ползван в ежедневието, негов прототип са известните шапки-будьоновки(наричани отначало - "богатирки") познати от филмите за октомврийската революция в Русия и Гражданската война.




Никое нещо не пада от небето и не се появява от нищото в бита и културата на народите...По амулетите кончета човешките глави също са с някакъв вид шапка, съдейки по удебелените очертания на долния край на главата и шията.




Амулети от Дунавска България


Явно амулет на кръстен тенгрианец като мене...Тогава имало много повече такива.

Колкото до "ленената покривка" за глава тя вообще не е това за което обикновено си мислят жътварските и славянизирани мозъци на марксистките учени. В Хрониката на Скилица(втората половина на 11 век) Омуртаг е показан с такова покривало от ленена лента. Същото изображение го ползвам като аватар в профила си във Фейсбук.


Кан Омуртаг

  А що се отнася до традиционите конусовидни кожени шапки те са засвидетелствани многократно а в "Джагфар тарихи" е обяснено значението и тяхната поява у българите още в зората на историята.

1                                   2


1) Царска шапка от Волжка България(взета като руски трофей).
2)Обикновенна народна шапка. От тях възникнал и калпака. Думата калпак е булгарска("прабългарска") и означава - венец.


Първоначално този тип шапки били от вълча кожа и се наричали - "бурек". Имали сакрално и защитно значение , тъй като вълкът е бил първият и главен тотем на българите. Когато слезли и по южните ширини и срещнали лъва, те първоначално го нарекли "улуг мак" - голям вълк и го приели също за тотем и свой символ. Затова сцената със сакралното убийство, приемана и като царска ловна сцена, изобразена на Мадарския релеф пак не е случайна.
                                                

      2            
1) Българи посичат византийци, миниатюра от Менологията на Василий II, 10-11 век.Библиотека на Ватикана.(фрагмент)
2) Български боил(възстановка).

 За облеклото можем да се доверим пак на Прокопий. В неговата "Тайна история" разказва за модата пак по времето на Юстиниан, когато наметките и панталоните се отличавали, както и повечето видове обувки, с хунските си названия и кройки. Същото се отнася и до вида на облеклото в Парта и Иран, отразено в паметниците на изобразителното изкуство. Под влиянието на северния Туран(булгарския Нов Туран- Ени Туран, старият е във Волго-Уралието), се възприема не само булгарския боен ред и стрелбата с лък, но и части от костюма на конника стрелец. Така дрехата, наречена кафтан, става обичайна в периода на ранното средновековие. Нейно подобие е т.нар. скарамантий - обичаен за конницата. Той дори става типичен за византийския император, висшите офицери и чиновниците от 10-ти век нататък. Дрехите са изработвани в императорските работилници и подарявани на варварски царе и боляри.
Върху кафтана определено е имало колан а под кафтана - панталон. Че панталоните са били традиционно българско облекло научаваме и от отговор 59 на папа Николай:
"Каквото питате за гащите, смятаме, че е излишно, защото ние желаем да се промени у вас не външния вид на дрехите ви, но нравите..."
Коланът е основен елемент от облеклото на българския мъж и на воина-конник. Това се потвърждава и от чуждите сведения. Например от Ибн Якуб, който като пратеник в двора на Отон през 965 г. видял българските посланици. Те носели дълги колани, украсени с апликации от злато и сребро. По коланите са били окачвани всички принадлежности - костено шило, игленик, торбичка с прахан и чакмак, малък и голям нож, халки за окачване на канията на шашката(меча) и колчана. Тази традиция за употреба на колани към воинското снаряжение е широко разпространена по територията на цяла Евразия през 6 - 10 век. Фрагменти и следи от кожени колани са намерени в Мадара, Кюлевча, Плиска, Македония и т.н.


Апликации на колан от Мадара

На самото място край релефа са намерени два комплекта от апликации за колан.
Изследователите отчитат, че Конника е обут в обувки от мека кожа без ток а воъръжението - типично булгарско("прабългарско").

Каква е била породата на коня?
Какви точно породи коне е имало по онова време, археологията не може да отговори, макар че са засвидетелствани погребения с коне в много райони на Евразия, в това число и в България. Предполага се, че по това време са съществували няколко породи коне. Сарматите използвали две породи - ферганските(за тежката кавалерия) и дребните, по-ниски на ръст( чийто прародител е монголският търпан) за скотовъдство, транспорт и леката кавалерия. Хуните също са ползвали такава порода коне, неин потомък в България е аборигенният делиормански кон, много популярен до края на 19 век. Служейки в римската войска сарматите използвали своите коне.


Изображение на хунски воини от Източна Европа.


Китайско изображение на хун.


Делиормански кон. Аборигенна, местна порода български кон. По всичко личи, че е потомък на хунските коне.


Все пак за церемониялни и официални нужди най-вероятно аристокрацията е ползвала ферганската порода в противовес на обичайния "народен" кон за всекидневни нужди...


Днешен потомък на "Небесните коне"...


Реставрация на български кон от средновековието.(По скелети от общ гроб в Русенско)

На такъв кон примерно е изобразен и героят от релефа на Мадарските скали.

Важна част от конското снаряжение представлява седлото. Повечето изследователи считат че изобразеното седло се различава от това на античния и средиземноморски свят и ранна Скития. До края на атичността то е представлявало проста кожена постелка върху гърба на коня.



Реконструкция на конска муниция от аварски гроб.Унгария(по Й.Ковачевич).

От втората половина на 4-ти век когато започва българската офанзива в Западна и Южна Европа, предизвикала раздвижването на редица племена в Източна Европа, започва разпространението на двускатното седло с високи рамки, заедно с желязното стреме, като приемат, че произхода му бил от Южен Сибир...




Всъщност става дума за древната до Кубратова Булгария(Идел-Ура). Същото се отнася и за новото кавалерийско оръжие - прототип на днешната сабя.


Шашка(булгарски едностранно заострен меч, прототип на сабята).№27 от некропола в Нови пазар(по Ст.Станчев)


Сведения от "Джагфар тарихи" за българската офанзива на запад, предизвикала т.нар."Преселение на народите":

"...9).БУЛЮМАР ШЕКЕ,ШЕК-АЛИП
БУДИМИР,БАШИМИР,БАЛАМИР,БАЛАМБЕР(363 - 378 г.).
Отново обединил целия Идел под своята власт. Станал първият цар от ВТОРАТА ХОНСКА ДИНАСТИЯ.
 По произход хонски военачалник от рода ДУЛО, взет на служба от Кама-Батир. Оженил се за дъщерята на Кама-Батир, ТУРАН-БИКА, която отначало не му харесвала заради наличието на монголоидни черти в нея...(булгарската аристокрация и особенно царските родове били основно европеиди). Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня Турандот, а Булюмар влязал в легендите на русинските предци под името "Будимир".

От негово време в общественното и държавно устройство се закрепили следните звания:

- сабан - лековоъражен воин, опълченец, наемен войник.
- бури("вълк") - гвардеец(по-късно почнали да ги наричат "улани").
- багаин - среден офицер, можещ да командва до 100 воини.
- шад багаин - старши офицер , можещ да командва до 1000 воина(багаините можели да носят шлемове с бичи рога).
От багаините нагоре длъжностите можели да се заемат само от аристократи.
- тархан - крупен военачалник, можещ да командва от 1000 войника нагоре.
- сабан тархан - командващ лековоъражените части, наемниците и опълченците.
- джури тархан - командващ опитните тежковоъражени воини(рицари - от средата на аристокрацията).
- бури тархан - командващия на гвардейските части.
- багил(боил) - областен началник, генерал, командващ отделно подразделение до 10 хиляди воина.
- бахадир,кермек - почетно звание за храброст и заслуги.
Българската войска по правило била обърната с лице на юг и се деляла на "център", "ляво" и "дясно" крило.
- урус сабан - подразделение определено да започне атаката.
- курен тархан - началник на дворцовото стопанство, обоза и министър на икономиката
- капаган - военен министър и по правило глава на правителството.
Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара Саклан(Украйна) в основаната от него ставка Кан-Балин(бъдещия Киев). Там и починал а киевския хълм където го погребали получил неговото име Шеке("Щек" или "Щековица" по русински ..."


От тук :atil.blog.bg/history/2011/04/30/svedeniia-za-bulgarskite-bylgarskite-care-ot-vsichki-dinasti.738829

 Столицата била пренесена заради началото на тази офанзива срещу Византия, която по времето на Атила прерастнала в завоюване на Западна Европа.



"
Напред(т.е. на изток - б.а.) чак до Кадирканската степ, назад(т.е. на запад - б.а.) чак до Темир капича(Железните врата(Средния Дунав) - б.а.) те разселиха своя народ."

Големият надпис в чест на Кюл Тегин


В крайна сметка сравнявайки Мадарския релеф с царските изображения в ловните сцени в иранското изкуство(най-вече  сасанидските сребърни съдове) българските изследователи стигат до мисълта, че Конникът не изобразява конкретен български цар. Защо? В иранските ловни сцени се вижда, че всеки цар е представен с определени и типични само за неговото царуване инсигнии. Особено показателна е короната, тя е датиращ елемент, спрямо който се определя кой е изобразеният цар, представен в образа на конник герой. За съжаление археологическите археологическите данни и писмените извори ни дават малко сведения за реконструкцията на традицията на династичните инсигнии у българите. Затова по-скоро допускат, че на релефа е представен обобщен герой.Това се подсилвало от надписите на различни български владели около Конника. Знаем за традицията на българската каменна летопис - исторически, военни, строителни и др. надписи. Чрез поставянето им те се отъждествявали с Конника-герой и неговите героични деяния.

И това без да са чели сведенията от сборника със средновековните булгарски летописи "Джагфар тарихи"?! Ако някой ви каже, че в България нямало историческа наука и добросъвестни учени, спокойно можете да го наречете - лъжец и клеветник!

От този "спорен" сборник стана известно, че в района на Мадара са се провеждали есените военни сборове наричани - Джураши. Недалече от това култово място се е намирал най-големият град в столичната област наричан от българите - Джураш. До него имало голямо езеро. Това описание подсказва че най-вероятно става дума за Девня, бившия Марцианопол. "Девинградове" има доста из България, в това число и на територията на средновековно Търново. Тълкуват ги обаче доста произволно и пак по трактористко-славянски... "Див", "Дива", "Дева" по булгарски("прабългарски") означава - Дух, същество от Невидимия свят. Затова подобно название на местност, град навежда на разбирането, че в района е имало култово място от дохристиянския период.
Хуните са наричали - Джураш древния булгарски герой - Аудан Дуло! Изобразяването му на Мадарските скали е било част от култовия тенгриански комплекс(култа към предците започвал с почитането на Аудан Дуло Джураш...), точно там където всяка есен се събирали военните дружина на 40 дневни сборове.

Кой е Аудан Дуло Джураш изобразен на Мадарските скали?:


"... 4) Аудан - алп на рицарството, героизма и занаятите, син на Самар и Ашна. Изобразявал се във вид на прекрасен конник - богатир, или могъщ дъб. Други български названия на този алп - Енкей(Биче), Боян, Маджи-Меше(Дъб), Гурогла(Син на могилата), Узи(Красивия), Тюргеш - Тюркут - Таргиз( Подобен на Тюрк-Самар). ..."

От тук: atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnobylgarskata-mitologiia-2-chast.883333

На рицарството..., т.е. на военните! И на героизма, трако-булгарите защо ли почитали толкоз своя конник-герой...?!

Тази публикация от поредицата за древнобългарската митология почти изцяло е посветена на героя известен у нас като Мадарският конник:
atil.blog.bg/history/2013/09/08/.890282

И още :


"... По-рано хората не знаели истината за своя произход, но Аудан им казал, как се появил на света човешкия род, благодарение на Твореца. Оттогава хората почнали да благодарят на Тангра. За тази цел всяка година през месец юни(сега Св. Дух също е през юни...) те се качвали на високата планина Тайга. Склоновете и били покрити с гора, а на върха бил направен жертвенник от камък( "уфа" или "тагил"). Там растяла "бой казън(каен)" - свещенна бреза. Шествието в планината го водел боян Аудан с копие-жезъл в ръка. Край свещенната бреза се палели очистителни огньове и се принасяли жертви на Тангра - бял кон - иджик(аджак,азак) и агнета. По време на молението хората под ръководството на бояна три пъти обикаляли свещенната бреза(сега на Великден три пъти се обикаля черквата). Сина на Аудан, Джам, по време на шествието и молението водел жертвенния кон, покрит с красива наметка, затова получил после името Иджик. След това самия той почнал да ръководи моленията. Когато хората решили да изберат Джам-Иджика за император(каган,кан), то на тази планина те го вдигнали върху покривалото на иджика три пъти и го пронесли три пъти около свещенната бреза. После му връчили знака на царската власт - бунчук - т.е. свръзка от опашката на жертвенния кон- иджика, прикрепена към копието-жезъл. Считало се ,че сам Тангра наредил да бъде връчен този бунчук, и Хурса го доставил от Небето на Земята. ..."

От тук: atil.blog.bg/history/2013/09/07/.886479

Нарочно не се спрях на надписите около Мадарският конник, върху тях са работили и са оставили подробни описания такива учени като В.Бешевлиев и Станчо Ваклинов. Изследвани са и от Д.Овчаров и Р.Рашев. Освен че са ценен принос към българската автентична каменна летопис, те потвърждават и сведения за Дунавска България от сборника с летописи от Волжка България!

Мадарските надписи и старобългарската каменна летопис:
тук
mandara.narod.ru/nadpisi.htm

Трябва да се уточни обаче, че в тези надписи за Кан Крум(Коръм) не става въпрос. Въпросният Крумесис е само адаш на известният владетел. Събитията от втория надпис са от средата на 8-ми век, далеч преди Кан Крум да поеме властта:

"...Тогава дали Царството на сина му СУВАР(СЕВАР). Това било в годината на заека - 727 год.
Сувар умрял от сърдечно разстройство в годината на коня - 742 год. заради това, че през 740 год. Главния съдия Шада-идик го свалил от трона. На боилите и багаините било казано,че Улят е поразила целият му род(Дуло)...

След двегодишно регентство, те избрали за цар КОРЪМДЖЕСА(КРУМЕСИС) от рода Угиль(Вокил). Майка му била дъщеря на Айяр. Той управлявал щастливо до 755 год., когато воинското щастие му изменило и той предал властта на сина на сестра си - БУНЕК. Умрял в 761 год. ..."


От тук:atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-vtora-chast.744576



Хунски войскови котел. Прародител на войнишката бака.

П.П.
Информацията в тази публикация може да се каже, че е с фундаментално значение а колко ще бъде прочетена и разбрана е друг въпрос.
Нарочно подбрах и тези три видеоклипа, чиято градация от горе надолу пак е показателна. Яндърай, Яндъргай, Дебержай са наричали алпа Кубар, най почитания в Дунавска България. На него е кръстена река Вардар и областта Добруджа.
Кой е този алп и какво представлява?!:
"...11) Кубар - алп на мълниите, гръмотевиците и дъжда, син на Мара и Туран. Други български названия на този алп - Бабай, Бинянче, Яндъргай - Запалващия(мълниите). В митовете се отбелязва,че той обичал да язди бик. ..."
При нас неговите функции след покръстването преминали оновно върху Св.Илия. А на Конника - герой върху Св.Георги...

Главното светилище за страната е било в Търново, но главното за военните в страната е било на Мадара...
А сегашната страна, според мен ще почне да се въздига и да става нормална и адекватна, когато по медиите и на парадите започне да звучи маршът "Съюзници - разбойници" а учениците и студентите почнат да маршируват под него, а след това и да служат поне по 1 година в българската войска.
Всяко положение - вътрешно и международно си има и своята съответна символика..., и своите хора. Във времето.




Край


Няма коментари:

Публикуване на коментар